От далечни време съществува поверие, че халките не са само украшение, а в тях има скрит дълбок смисъл. Загубата на единия или и на двата пръстена преди бракосъчетанието се смята за лоша поличба.
На лошо е и ако някой от съпрузите си загуби халката. Ао това се случи, трябва веднага да купи нова, да я надене на пръста си и да произнесе думите, които е казал(а) и пред олтара.
Да подариш на някого венчалната си халка, е равнозначно на това да му предоставиш живота си. Халката не бива да се дава на друг човек, за да я мери, защото в този случай между съпрузите ще настъпят конфликти и неприятности. Ако халката се изтърка и счупи, това също предвещава смъртта на съпруга или съпругата. Съществува и поверието, че този, който се измие с дъждовна вода при първия валеж след сватбата, ще бъде богат.
Някога сред цивилизациите край Нил съществувало поверие: ако не се махне пръстена на покойника, неговата душа няма да може да напусне тялото му, тъй като ще є пречат злите духове и бесове, вселили се в украшението. По-късно това поверие се разпространило по цял свят. Различни народи предполагали, че пръстенът предпазва човека от зли духове. Имало времена, когато право да носят пръстен имали само лица, приближени до Бог или произхождащи от него по права линия. Например, царете, фараоните и техните издънки. По-късно от тази привилегия започнали да се ползват и представителите на елита. На повърхността на скъпоценните камъни и полуминерали, монтирани в пръстена, изкусни майстори гравирали символични фигури, показващи с какво се занимава собственикът или неговият фамилен герб. Това били първите „печати”. Изготвяли се в един-единствен екземпляр. По-късно знатните особи започнали да носят заедно с печата си и други пръстени като украшения или талисмани. В една от гробниците в Египет на ръцете на мумия на фараон имало накичени девет пръстена.
През 216 г. нивото на носещите пръстени значително се смъкнало. Но докато големците се кичели със злато, робите носели железни украшения. По този начин пръстенът вече обозначавал не толкова нивото на близки отношения с боговете, колкото социалният статус на неговия собственик.
Средновековна Европа вярвала, че пръстенът предпазва от болести. Владетелите поставяли в своите амулети камъни, цветя и форми, напомнящи на очи. Понякога камъните били поставяни така, че да могат да се въртят около оста си. На пръстените се правели изображения на змии, скорпиони или животни, предпазващи от лоши очи. Възлите на пръстена също засилвали защитното му действие.
Християнската църква също не подминава накитите без внимание. Още първите християнски епископи носят пръстени, за да съсредоточават в тях милостивите небесни сили.
В миналото пръстенът при северните народи при сключването на брак символизирал оковите, превръщащи жената
в собственост на мъжа
Английските булки пък получавали пръстена си при бракосъчетанието, нанизан на острието на меч. Символиката на пръстена при тези обреди винаги е била ясна: чийто пръстен носиш, нему принадлежиш.
Някога имало обичай, за да си гарантира мъжът, че жената няма да избяга от него, да я завърже през краката със сламено въже. На някои това не им стигало и заменили „оковите” с кожени, а после и с още по-тежки и надеждни. Римляните придават на този обичай чисто условен характер: слагат на избраницата си пръстен, отначало направен от желязо, а после от злато. Впоследствие тази традиция е канонизирана от църквата, която приобщава гражданския обред към процедурата на венчавката. По църковния устав от XV век на пръста на младоженеца се слага железен пръстен – знак за неговата сила, а на младоженката – златен, като символ на нейната нежност и непорочност. От 1775 г. правилата се променят и младоженецът вече носи златен, а младоженката – сребърен пръстен – знак за превъзходството на мъжкия пол. Но с времето това правило престава да се спазва и пръстените стават еднакви.
Традицията да се носи халка на безименния пръст на лявата ръка също е толкова древна, колкото и венчалния пръстен, и също е свързана със суеверия. Смятало се, че в този пръст се намира вената Vena Amoris, която води право до сърцето. В САЩ, Мексико, Япония, Великобритания, Бразилия халката все още се носи там. В Германия, Русия, Гърция, България я слагаме на безименния пръст на дясната ръка.
Смята се за лошо предзнаменование, ако пръстенът падне по време на бракосъчетанието. Ако това все пак се случи, само човекът, който води церемонията, може да го вдигне, иначе съвместният живот на младоженците ще е осеян с премеждия и ще се превърне в тегоба. За лоша поличба се смята също, ако единият от двамата съпрузи изгуби халката си. За да се избегнат големи неприятности, партньорът трябва да купи нов пръстен, да го постави на пръста на половинката си и да произнесе същите думи, които са изречени и пред олтара. В противен случай поверието гласи, че в семейството ще има смърт.
Смята се, че да подариш на някого венчален пръстен е равнозначно на това да му подариш живота си. Халката не трябва да се дава на никой да я мери, защото в противен случай между съпрузите ще започнат спорове и неприятности. Вярва се също така, че този, който се изкъпе с дъждовна вода със златна халка на пръста си, ще бъде богат. Но това важи само при първия валеж след сватбата.
Халките се използват и за любовно врачуване. Ако девойката иска да разбере дали ще се омъжи, трябва да вземе чаша вода от ручей или река, която тече на юг, да вземе халката на жена, която е щастливо омъжена, и да я наниже на косъм от собствената си коса над чашата с вода, като държи косъма с палеца и показалеца на лявата си ръка. Ако пръстенът се удари в чашата, на девойката е съдено да си остане стара мома. Ако започне бързо да се върти, предстои є скорошна женитба. Ако се върти много бавно, предстои да има два брака.
Друго гадаене се заключава в поставянето на пръстен на омъжена жена в чаша вода в нощта преди Нова година. След известно време в халката задължително трябва да се появи лицето на избраника.
Последни снимки
Приятели
